Заблуда
Мълчиш замислена и тъжна,
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля.
Посипвам си главата с пепел
и чакам, чакам заблудена.
Почти съм се превърнала в мебел...
Утрото в окото ми влиза,
по-мъдро след нощното бдение.
Всеки ден е толкова различен,
да имаш сили да преминеш,
да се смиряваш, да обичаш,
да не се кълнеш,да се не вричаш.
По своя път...Сърце да имаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
