Заблуда ти ме наречи
Замълчи...
Излишно е...
Отекват стъпките
към изхода на тази обич...
Тихото в сърцата ни крещи,
че всичко взели сме
и всичко сме им дали.
Остана ли,
заблуда ти ме наречи.
Лъжа,
капан на дните ти,
удавени от несполука.
Не казвай пак...
Замълчи...
Аз в твоя храм
съм бог насила.
Крила
кому са нужни,
щом съшити са с лъжи...
Полетиш ли,
живота си
ти би разцепил с страшна сила.
Не, недей!
Преглътни.
Че тихо във сълзите ти угасвам...
За всичко късно е! Простих...
Прости, че във убийството
на твоето сърце участвах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Все права защищены
