16 dic 2008, 14:23

Заблуда ти ме наречи

  Poesía » Otra
1.7K 0 23
 

Замълчи...

Излишно е...

Отекват стъпките

към изхода на тази обич...

Тихото в сърцата ни крещи,

че всичко взели сме

и всичко сме им дали.

Остана ли,

заблуда ти ме наречи.

Лъжа,

капан на дните ти,

удавени от несполука.

 

Не казвай пак...

Замълчи...

Аз в твоя храм

съм бог насила.

Крила

кому са нужни,

щом съшити са с лъжи...

Полетиш ли,

живота си

ти би разцепил с страшна сила.

 

Не, недей!

Преглътни.

Че тихо във сълзите ти угасвам...

За всичко късно е! Простих...

Прости, че във убийството

на твоето сърце участвах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петенце,Валка,Прима, сърдечно ви благодаря!
  • Много силен финал!
    Гери*!
  • Безмълвна съм Гери!Не само на тази страничка!
    Хиляди прегръдки!
  • Силна е поезията ти Гери! Много богата образност и слино отразяване на вътрешния мир на героите. Яснота на мисленето и много чувствата!
  • Сеси, благодаря ти!
    Надежда, това е едното ми незалязващо сланце,другото трудно се улавя с апарата!
    Благодаря ти от сърце за коментара и красивите пожелания!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...