Заблуда ти ме наречи
Замълчи...
Излишно е...
Отекват стъпките
към изхода на тази обич...
Тихото в сърцата ни крещи,
че всичко взели сме
и всичко сме им дали.
Остана ли,
заблуда ти ме наречи.
Лъжа,
капан на дните ти,
удавени от несполука.
Не казвай пак...
Замълчи...
Аз в твоя храм
съм бог насила.
Крила
кому са нужни,
щом съшити са с лъжи...
Полетиш ли,
живота си
ти би разцепил с страшна сила.
Не, недей!
Преглътни.
Че тихо във сълзите ти угасвам...
За всичко късно е! Простих...
Прости, че във убийството
на твоето сърце участвах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
