Забранена любов
И нека плачат ангелите на небето,
и нека пламне в Рая пожар,
и нека падат задръжки в сърцето,
тази нощ любовта ще ни бъде дар.
Дрехите ми с жадни ръце властно събличай,
не, не спирай, любими, целувай всичко докрай,
тази нощ само мен, единствено мен обичай,
дни и нощи будна сънувах да съм твоя, знай.
И нека плачат звездите на небето,
и нека в Ада на клада черна горим,
любов бяла щом има в сърцето,
няма вина, няма грях непростим.
Докосвай ме още и още, и още,
с копнежна, ненаситна и жарка ръка,
превземай ме греховно, лудо, страстно,
направи го, както никой никога досега. Обичай ме огнено, неустоимо, опасно, нека изгорим в танца луд от бяла вина, забравили за библейските райски правила, забравили за лицемерната земна суета. В кръвта ми южна буен пожар нежно взриви,
тази будна нощ само наша е, а утре нека горчи,
две сърца кръстопътно преплетени, само аз и ти, подарили си миг-вечност под небето на обречените със несбъдване звезди, нека дръзко сбъднем истината от красиви лъжи, а утре, а утре ще сме ничии, може би.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
