Забранената земя
Когато слънцето целуне планината
и глава отпусне леко на зелената и гръд,
а залезния небосвод завива му снагата
и с воал от нежност го приспива всеки път,
тогава звездното сияние ни прегръща,
за да се любим под безбройните му светлини
и мигове откраднати в омайна среща
нанасят белези за спомняне в душите ни,
докато слънцето с усмивка се събуди
и погали планината с копнежните лъчи,
ти с моя знак поемаш в орбитата... своя,
а аз осъмвам с утринна роса в очите си,
но знам нощта, когато пак разпусне
косите си ефирни над света,
ти - лунен лъч, отново ще се спуснеш
в земята твоя... забранената земя.
20.11.2009
Jullie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
