Жулли (Юлия Димитрова)
109 5867
22.11.2009 г., 0:36 ч.

Забранената земя 

  Поезия » Любовна
745 0 16

 

Когато слънцето целуне планината

и глава отпусне леко на зелената и гръд,

а залезния небосвод завива му снагата

и с воал от нежност го приспива всеки път,

тогава звездното сияние ни прегръща,

за да се любим под безбройните му светлини

и мигове откраднати в омайна среща

нанасят белези за спомняне в душите ни,

докато слънцето с усмивка се събуди

и погали планината с копнежните лъчи,

ти с моя знак поемаш в орбитата... своя,

а аз осъмвам с утринна роса в очите си,

но знам нощта, когато пак разпусне

косите си ефирни над света,

ти - лунен лъч, отново ще се спуснеш

в земята твоя... забранената земя.

 

 

20.11.2009

Jullie

 

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??