Н ежен сноп от бляскави светулки
Е легантно мига във нощта
Т рудно е да си самотна булка...
е, и да си с двама е беда...
Колко нежност има по Земята -
в килограми ли се мери тя,
правят ли любов насън цветята,
има ли венерини поля?
Хълмове и проходи сънувам.
Психологът знае що е това.
И насън дори във фалш тактувам,
ала не умира песента.
Нежен сноп от бляскави светулки
е светът на малкия ми син -
гъсеници, червеи, шушулки
стигат му да бъде Аладин.
О ткровено виждам - туй е лудост -
б ащината обич и любов
и ще трябва преголямо чудо,
ч е да бъда аз за теб готов.
А ла всичко просто се оказа,
м узата отново долетя,
в ърнатата обич е проказа -
е ротично-мъртва е смъртта,
ч увствата са въглеродна кома
е - пък саската лекува глаукома...
© Константин Коев Все права защищены