Забраних на вятъра да те докосва
Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва
непорасналите ти криле
и пясъкът горещ да не износва
гладките, оголени нозе.
Забраних и на сърцето си да те обича -
и то се разболя от самота.
Като шепот ми премина край ушите
- не обичам ли, по-добре ще е да спра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
