бармах (Леонид Стоянов)
103 724
11 апр. 2010 г., 20:47

Забраних на вятъра да те докосва 

  Поэзия
899 0 8

Забраних на вятъра да те докосва,

със своите премръзнали ръце.

И времето да спре, да не плячкосва

от твойто младо, цъфнало лице.

 

Забраних на Слънцето да не жигосва

непорасналите ти криле

и пясъкът горещ да не износва

гладките, оголени нозе.

 

Забраних и на сърцето си да те обича -

и то се разболя от самота.

Като шепот ми премина край ушите

- не обичам ли, по-добре ще е да спра!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще се разболее,я...сърцето...!
  • Много красив стих! Поздрави!
  • Благодарности към всички!
  • много красиво написано с прекрасни думи.
  • Невероятно е!
    Не си забранявай!
  • Благодаря много!
    Маги,на тебе специално!
  • Забраних на вятъра да те докосва,
    с премръзналите си ръце.
    И времето да спре, да не плячкосва
    миловидното лице.

    Забраниих на слънцето, да не жигосва
    непорасналите ти криле.
    И пясъкът горещ, да не износва
    нежните оголени нозе.

    Забраних и на сърцето си да те обича -
    разболя се то от самота.
    С обич незабравена душата ми измъчена
    при теб завръща ме пак...


    радвам ти се, Леонид...от душа и сърце.
  • Хареса ми! Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??