Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва
непорасналите ти криле
и пясъкът горещ да не износва
гладките, оголени нозе.
Забраних и на сърцето си да те обича -
и то се разболя от самота.
Като шепот ми премина край ушите
- не обичам ли, по-добре ще е да спра!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
