27 июн. 2009 г., 00:01

Забрава

507 0 0


Колко дълго чаках този ден,

 да се върнеш пак при мен.

Отново да видя лицето ти,

да почувствам как бие лудо сърцето ти,

да усетя топлината на устните ти.

 

 Денем очаквам да настъпи нощта,

да затворя очи

и да те видя в брилянтни мечти.

Но дните отминават,

а мечтите избледняват,

 избледня и лицето ти,

 изстинаха устните ти,

не чувам да бие сърцето ти.

 

 Денем потъвам в забрава,

 нощем заспивам в тъга

 и в сълзи горещи обляна

 се събуждам сутринта.

 

И едничка сълза

се проронва едва

и като спомен далечен

потъва в самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...