Забрава

Колко дълго чаках този ден,

 да се върнеш пак при мен.

Отново да видя лицето ти,

да почувствам как бие лудо сърцето ти,

да усетя топлината на устните ти.

 Денем очаквам да настъпи нощта,

да затворя очи

и да те видя в брилянтни мечти.

Но дните отминават,

а мечтите избледняват,

 избледня и лицето ти,

 изстинаха устните ти,

не чувам да бие сърцето ти.

 Денем потъвам в забрава,

 нощем заспивам в тъга

 и в сълзи горещи обляна

 се събуждам сутринта.

И едничка сълза

се проронва едва

и като спомен далечен

потъва в самота.