burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
9 июн. 2016 г., 18:14

Забрава 

  Поэзия » Другая
484 0 2

С нощно дихание се сливат душите,
гарвани мъчно кръжат,
и бавно, като магия, умират звездите,
сърцата с утеха мълчат.
И нека скръбта да дойде да вземе,
последните глътки на желана искра,
и като с пръчица тя да отнеме,
сякаш е малка любовна игра.
Венецът се вие ли, вие ли, вие...
а отсреща му - пламък червен,
пианото натиска случайни клавиши,
точно като някой ястреб ранен.
И кръв му капе от крилото червено
и пада - досущ като някоя дрипава вещ!
Представлението свърши, и стават вдървено,
потушават омразата сякаш е свещ.

 

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти! Трогваш ме всеки път с думите си. Много обич за теб!
  • Точно така се "потушава омразата, сякаш е свещ" :

    "Венецът се вие ли, вие ли, вие...
    а отсреща му - пламък червен,
    пианото натиска случайни клавиши,
    точно като някой ястреб ранен."

    И така се забравя за нея.

    Поздравления!
Предложения
: ??:??