Забрава
С нощно дихание се сливат душите,
гарвани мъчно кръжат,
и бавно, като магия, умират звездите,
сърцата с утеха мълчат.
И нека скръбта да дойде да вземе,
последните глътки на желана искра,
и като с пръчица тя да отнеме,
сякаш е малка любовна игра.
Венецът се вие ли, вие ли, вие...
а отсреща му - пламък червен,
пианото натиска случайни клавиши,
точно като някой ястреб ранен.
И кръв му капе от крилото червено
и пада - досущ като някоя дрипава вещ!
Представлението свърши, и стават вдървено,
потушават омразата сякаш е свещ.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
