burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
9.06.2016 г., 18:14 ч.

Забрава 

  Поезия » Друга
417 0 2

С нощно дихание се сливат душите,
гарвани мъчно кръжат,
и бавно, като магия, умират звездите,
сърцата с утеха мълчат.
И нека скръбта да дойде да вземе,
последните глътки на желана искра,
и като с пръчица тя да отнеме,
сякаш е малка любовна игра.
Венецът се вие ли, вие ли, вие...
а отсреща му - пламък червен,
пианото натиска случайни клавиши,
точно като някой ястреб ранен.
И кръв му капе от крилото червено
и пада - досущ като някоя дрипава вещ!
Представлението свърши, и стават вдървено,
потушават омразата сякаш е свещ.

 

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти! Трогваш ме всеки път с думите си. Много обич за теб!
  • Точно така се "потушава омразата, сякаш е свещ" :

    "Венецът се вие ли, вие ли, вие...
    а отсреща му - пламък червен,
    пианото натиска случайни клавиши,
    точно като някой ястреб ранен."

    И така се забравя за нея.

    Поздравления!
Предложения
: ??:??