9 сент. 2006 г., 21:25

Забрава 

  Поэзия
622 0 6

Недей да питаш за какво аз плача,

Нима сам още ти не си го доловил?

Или не смееш просто да разкриеш на душата,

Че спомените няма да се върнат,

Колкото и живи във сърцето си да ги държиш?

 

Защото ден след ден аз осъзнавам,

Че времето не иска да ги съхраниш...

 

И болката е толкова голяма

От раздялата със всичко, досега тъй близко

И след месеци в душата зее рана,

Защото спомените никога не ще възкръснат...

 

Защото времето е младо

И напред ме тегли,

А спомените остаряват и зад мен се лутат...

Но младите са буйни и не чакат,

Не чакат старите, които бавничко зад тях куцукат...

 

И ден след ден аз почвам да забравям,

Но раната във мен гори,

Защото колкото и много пъти да го пожелавах,

Времето в мен болката не потуши...

 

 

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??