Забрава
Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш?
Защото ден след ден аз осъзнавам,
Че времето не иска да ги съхраниш...
И болката е толкова голяма
От раздялата със всичко, досега тъй близко
И след месеци в душата зее рана,
Защото спомените никога не ще възкръснат...
Защото времето е младо
И напред ме тегли,
А спомените остаряват и зад мен се лутат...
Но младите са буйни и не чакат,
Не чакат старите, които бавничко зад тях куцукат...
И ден след ден аз почвам да забравям,
Но раната във мен гори,
Защото колкото и много пъти да го пожелавах,
Времето в мен болката не потуши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
