24 дек. 2010 г., 23:33

Забравена земя

467 0 0

Листа от спомени шумят печално в мрака

на нощта, покрила моята земя.

Тук кръв и чест потънаха в забрава,

а бяха някога велики времена...

 

Постави се началото в година верени-алем от великия Кубратов син кан Исперих и неговите воини. Хилядолетия наред се е обливала земята в кръвта на дедите, за да могат днес синовете им да загубят спомена някъде из прашните дебри на историята...

 

Древна кръв тече във наш’те вени,

но родовата памет няма я!

В съня си чувам плач на стара майка

от синовете си забравена.

 

О, нека зимни ветрове завеят

и да смразят народ проклет!!!

Те са, Майко, недостойни да живеят,

щом сърцата им покриха се със лед!

 

А споменът е тук!

Изсечен във Мадарските скали.

Студен, безмълвен обвинител...

... печатът на челата ни гори!

 

Дано далеч да си, Кубрате,

да не отправяш взор към нас,

че вместо твоят свят завет, Ювиги,

се слуша чуждоземен глас...

 

Ръжда покрива меча ти, Ювиги Кане,

хазарски орди тъпчат Българския род...

Малцина сме да спрем със удар страшен

победния им, безнаказан ход.

 

Предават ни дори и свои –

предават ни без стид и срам!

Нещастна майчице България,

какво ли чака те оттук натам...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дойчин Страхилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...