Листа от спомени шумят печално в мрака
на нощта, покрила моята земя.
Тук кръв и чест потънаха в забрава,
а бяха някога велики времена...
Постави се началото в година верени-алем от великия Кубратов син кан Исперих и неговите воини. Хилядолетия наред се е обливала земята в кръвта на дедите, за да могат днес синовете им да загубят спомена някъде из прашните дебри на историята...
Древна кръв тече във наш’те вени,
но родовата памет няма я!
В съня си чувам плач на стара майка
от синовете си забравена.
О, нека зимни ветрове завеят
и да смразят народ проклет!!!
Те са, Майко, недостойни да живеят, ...