Забравените села

Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга...
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...
Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...
Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...
Награкват врани, като на прокоба...
На масата е чашата с вода
и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици...
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

2010-03-04T21:06:21+02:00

Силно Зем силно, и темата е една тъжнаи нежела отникого , неразбрана , неизживявана. Харесах - опитах и аз да напиша нещо - неза селото заградчетата от селски ти но и тамна изживяване и както казваш - последниет думи с опелото отлитат - трагедия
Melany71 (Светла)

2010-03-04T18:04:46+02:00

Приятелю, колко познато...там в едно такова позабравено от бога село е и гроба на баща ми!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-04T11:18:32+02:00

Тъжно!!! Съдба!!!
"В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?"