4 мар. 2010 г., 09:05

Забравените села

701 0 3

Забравените села

Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга...
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...
Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...
Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...
Награкват врани, като на прокоба...
На масата е чашата с вода
и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици...
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно Зем силно, и темата е една тъжнаи нежела отникого , неразбрана , неизживявана. Харесах - опитах и аз да напиша нещо - неза селото заградчетата от селски ти но и тамна изживяване и както казваш - последниет думи с опелото отлитат - трагедия
  • Приятелю, колко познато...там в едно такова позабравено от бога село е и гроба на баща ми!
  • Тъжно!!! Съдба!!!
    "В душата напира безумен въпрос,
    кънти и изтича в очите:
    За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
    щом сме бездушни, щом сме и сити?!?"

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...