Забравените села

Poetry » Civic

703 0 3

Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга...
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...
Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...
Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...
Награкват врани, като на прокоба...
На масата е чашата с вода
и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици...
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

Силно Зем силно, и темата е една тъжнаи нежела отникого , неразбрана , неизживявана. Харесах - опитах и аз да напиша нещо - неза селото заградчетата от селски ти но и тамна изживяване и както казваш - последниет думи с опелото отлитат - трагедия

2010-03-04T21:06:21+02:00
Melany71 (Светла)

Приятелю, колко познато...там в едно такова позабравено от бога село е и гроба на баща ми!

2010-03-04T18:04:46+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Тъжно!!! Съдба!!!
"В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?"

2010-03-04T11:18:32+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0