Mar 4, 2010, 9:05 AM

Забравените села

  Poetry » Civic
700 0 3

Забравените села

Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга...
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...
Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...
Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос,
кънти и изтича в очите:
За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...
Награкват врани, като на прокоба...
На масата е чашата с вода
и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици...
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно Зем силно, и темата е една тъжнаи нежела отникого , неразбрана , неизживявана. Харесах - опитах и аз да напиша нещо - неза селото заградчетата от селски ти но и тамна изживяване и както казваш - последниет думи с опелото отлитат - трагедия
  • Приятелю, колко познато...там в едно такова позабравено от бога село е и гроба на баща ми!
  • Тъжно!!! Съдба!!!
    "В душата напира безумен въпрос,
    кънти и изтича в очите:
    За нас, ще възкръсне ли самият Христос,
    щом сме бездушни, щом сме и сити?!?"

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...