Забравено небе
Затъгува небето за своите птици,
като че ли го забравиха вече,
забравиха как висяха по жици
и сънуваха топлите вечери.
Но сякаш дочува се плясък
и в очакване стихна небето -
птиците идват? Или просто е пясък,
разпилян нехайно в морето.
Няма кой небето да стопли,
тъжно към земята поглежда.
Но някъде там – в тъжните вопли
се таи забравена надежда.
© Християн Все права защищены