Apr 30, 2009, 1:32 AM

Забравено небе

  Poetry
892 0 1

Забравено небе


Затъгува небето за своите птици,
като че ли го забравиха вече,
забравиха как висяха по жици
и сънуваха топлите вечери.

Но сякаш дочува се плясък
и в очакване стихна небето -
птиците идват? Или просто е пясък,
разпилян нехайно в морето.

Няма кой небето да стопли,

тъжно към земята поглежда.

Но някъде там – в тъжните вопли
се таи забравена надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е чувствено на места. Браво, красиво е

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...