Ти скри ли луната преди да проплаче нощта?
Ти уби ли в теб сърцето, което моето име гради...?
Ти забрави ли нощта, в която очите ти търсеха лика ми?
Ти забрави ли любовта, с която даряваха те ръцете ми?
И онзи спомен тъжен, но красив - Забрави ли?
И мен самата скри ли в ъгъла на миналото си?
Или и теб нощта те търси, щом се сгушиш в леглото,
за да ти припомни миналите, отминали със сълзи горчиви дни.
А онази БОЛКА, коварно раздираща гърдите ни...
премахна ли в нечия чужда плът?...
Или остави и нея като мен без милост в миналото си...?
Ти забрави ли ме или ме запомни за цял живот???!!!
© Таня Аврамова Все права защищены
Браво!