27 нояб. 2007 г., 14:46

Забрави ме

2.4K 0 8
Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш какво се крие там,
там е моето сърце и моята душа
и следи от разбити мечти в пепелта.

Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш колко ме боли,
че разби сърцето ми и стъпка го на прах,
че забрави ме като отминал блян,
забрави сякаш никога не съм била там.


Под кревата не поглеждай ти,
дето са играчките ти стари,
с които не играеш вече
и като тях ме ти забрави.

Спи спокойно, скъпи мой,
но под кревата не поглеждай,
обичам те и искам те щастлив,
макар че за теб съм вече само спомен сив!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...