27 нояб. 2007 г., 14:46

Забрави ме

2.4K 0 8
Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш какво се крие там,
там е моето сърце и моята душа
и следи от разбити мечти в пепелта.

Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш колко ме боли,
че разби сърцето ми и стъпка го на прах,
че забрави ме като отминал блян,
забрави сякаш никога не съм била там.


Под кревата не поглеждай ти,
дето са играчките ти стари,
с които не играеш вече
и като тях ме ти забрави.

Спи спокойно, скъпи мой,
но под кревата не поглеждай,
обичам те и искам те щастлив,
макар че за теб съм вече само спомен сив!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...