Nov 27, 2007, 2:46 PM

Забрави ме

  Poetry » Love
2.4K 0 8
Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш какво се крие там,
там е моето сърце и моята душа
и следи от разбити мечти в пепелта.

Под кревата не поглеждай ти,
че не знаеш колко ме боли,
че разби сърцето ми и стъпка го на прах,
че забрави ме като отминал блян,
забрави сякаш никога не съм била там.


Под кревата не поглеждай ти,
дето са играчките ти стари,
с които не играеш вече
и като тях ме ти забрави.

Спи спокойно, скъпи мой,
но под кревата не поглеждай,
обичам те и искам те щастлив,
макар че за теб съм вече само спомен сив!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...