Забрави, забрави
Забрави, забрави, забрави!
За брега с избелелите дюни
и дъха на узрели смокини
в средата на топъл септември.
Шепа тъмна опушена нежност
съхне привечер на скалите
и смехът ти – предвидено топъл,
заключен в една раковина.
Неистови приливи думи
край мен се разбиват на пяна
и не зная какво да ги правя –
храня гладните гларуси с тях...
А по устните лепне солта
от любов, от сълзи, от обида...
Забрави, забрави, ако можеш!
Аз опитах – поне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
