Забрави, забрави
Забрави, забрави, забрави!
За брега с избелелите дюни
и дъха на узрели смокини
в средата на топъл септември.
Шепа тъмна опушена нежност
съхне привечер на скалите
и смехът ти – предвидено топъл,
заключен в една раковина.
Неистови приливи думи
край мен се разбиват на пяна
и не зная какво да ги правя –
храня гладните гларуси с тях...
А по устните лепне солта
от любов, от сълзи, от обида...
Забрави, забрави, ако можеш!
Аз опитах – поне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
