Забрави, забрави, забрави!
За брега с избелелите дюни
и дъха на узрели смокини
в средата на топъл септември.
Шепа тъмна опушена нежност
съхне привечер на скалите
и смехът ти – предвидено топъл,
заключен в една раковина.
Неистови приливи думи
край мен се разбиват на пяна
и не зная какво да ги правя –
храня гладните гларуси с тях... ...