Не е сън.
Докосвам те с длан,
непожелана си тръгвам.
Още миг и ме няма.
Замествай ме колкото
искаш с други!
Сърцето заключих -
не отговаря.
На прага вече се чука.
Така е. Дарява други с милувки,
но с уговорката - без преструвки!
Животът е кратък - минава.
Забравих любимите стари обувки!!!
Не са ми вече по мярка!!!!
© Василка Ябанджиева Все права защищены