Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

21 июл. 2015 г., 14:38

Забравих старите си обувки

Поэзия

548 0 3

Не е сън.

Докосвам те с длан,

непожелана си тръгвам.

Още миг и ме няма.

Замествай ме колкото

искаш с други!

Сърцето заключих -

не отговаря.

На прага вече се чука.

Така е. Дарява други с милувки,

но с уговорката - без преструвки!

Животът е кратък - минава.

Забравих любимите стари обувки!!!

Не са ми вече по мярка!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Кой знае? Животът ще покаже, дотогава свобода!

2015-07-22T09:38:03+03:00
nikjelev (Ник Желев)

Я се върни при него да си вземеш обувките. Нали затова ги забрави.

2015-07-22T08:47:44+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Така е Васе! Живота е кратък —минава...и по—добре боси, отколкото със старите, малки обувки!
Харесах! Поздрави!

2015-07-21T18:54:12+03:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0