Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

21 jul 2015, 14:38

Забравих старите си обувки

Poesía

549 0 3

Не е сън.

Докосвам те с длан,

непожелана си тръгвам.

Още миг и ме няма.

Замествай ме колкото

искаш с други!

Сърцето заключих -

не отговаря.

На прага вече се чука.

Така е. Дарява други с милувки,

но с уговорката - без преструвки!

Животът е кратък - минава.

Забравих любимите стари обувки!!!

Не са ми вече по мярка!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Кой знае? Животът ще покаже, дотогава свобода!

2015-07-22T09:38:03+03:00
nikjelev (Ник Желев)

Я се върни при него да си вземеш обувките. Нали затова ги забрави.

2015-07-22T08:47:44+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Така е Васе! Живота е кратък —минава...и по—добре боси, отколкото със старите, малки обувки!
Харесах! Поздрави!

2015-07-21T18:54:12+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0