Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
21 jul 2015, 14:38

Забравих старите си обувки 

  Poesía
404 0 3

Не е сън.

Докосвам те с длан,

непожелана си тръгвам.

Още миг и ме няма.

Замествай ме колкото

 искаш с други!

Сърцето заключих -

не  отговаря.

На прага вече се чука.

Така е. Дарява други с милувки,

 но с уговорката - без преструвки!

Животът е кратък - минава.

Забравих  любимите стари обувки!!!

Не са ми вече  по мярка!!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кой знае? Животът ще покаже, дотогава свобода!
  • Я се върни при него да си вземеш обувките. Нали затова ги забрави.
  • Така е Васе! Живота е кратък —минава...и по—добре боси, отколкото със старите, малки обувки!
    Харесах! Поздрави!
Propuestas
: ??:??