Забравих старите си обувки

Jul 21, 2015, 2:38 PM

Poetry

467 0 3

Не е сън.
Докосвам те с длан,
непожелана си тръгвам.
Още миг и ме няма.
Замествай ме колкото
искаш с други!
Сърцето заключих -
не отговаря.
На прага вече се чука.
Така е. Дарява други с милувки,
но с уговорката - без преструвки!
Животът е кратък - минава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Забравих старите си обувки

Want to read more?

Random works