Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

21.07.2015 г., 14:38

Забравих старите си обувки

Поезия

545 0 3

Не е сън.

Докосвам те с длан,

непожелана си тръгвам.

Още миг и ме няма.

Замествай ме колкото

искаш с други!

Сърцето заключих -

не отговаря.

На прага вече се чука.

Така е. Дарява други с милувки,

но с уговорката - без преструвки!

Животът е кратък - минава.

Забравих любимите стари обувки!!!

Не са ми вече по мярка!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Кой знае? Животът ще покаже, дотогава свобода!

2015-07-22T09:38:03+03:00
nikjelev (Ник Желев)

Я се върни при него да си вземеш обувките. Нали затова ги забрави.

2015-07-22T08:47:44+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Така е Васе! Живота е кратък —минава...и по—добре боси, отколкото със старите, малки обувки!
Харесах! Поздрави!

2015-07-21T18:54:12+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0