Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
21.07.2015 г., 14:38 ч.

Забравих старите си обувки 

  Поезия
346 0 3

Не е сън.

Докосвам те с длан,

непожелана си тръгвам.

Още миг и ме няма.

Замествай ме колкото

 искаш с други!

Сърцето заключих -

не  отговаря.

На прага вече се чука.

Така е. Дарява други с милувки,

 но с уговорката - без преструвки!

Животът е кратък - минава.

Забравих  любимите стари обувки!!!

Не са ми вече  по мярка!!!!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кой знае? Животът ще покаже, дотогава свобода!
  • Я се върни при него да си вземеш обувките. Нали затова ги забрави.
  • Така е Васе! Живота е кратък —минава...и по—добре боси, отколкото със старите, малки обувки!
    Харесах! Поздрави!
Предложения
: ??:??