Забравяш как събирал си ме из пустините...

2 июл. 2010 г., 23:09

Поэзия

607 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=styYbRWQYP8&feature=related
<

Не мога. Без огън не мога!
Родена съм да бъда разпиляна,
да искам, да търся, да гоня
и да съм безразлична като хвана.

Горя. Пак повтарям - изгарям!
Но не аз съм въгленът в жарта.
Всъщност твърде стихийна съм, жар няма.
Аз съм феникс, а ти - пепелта.

И в нощи, уж вълшебно притихнали,
угасена изглеждам, нали?
Все тъй отчаяно се търся поискана.
Все искам да се будя от чувства, не от искри.

И понякога изглеждам ти толкова твоя,
забравяш как събирал си ме из пустините.
Не мога. Без огън не мога!
Ще избягам пламенна, преди истински да си ме имал.

02.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Забравяш как събирал си ме из пустините...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения