2.07.2010 г., 23:09

Забравяш как събирал си ме из пустините...

759 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=styYbRWQYP8&feature=related
<

Не мога. Без огън не мога!
Родена съм да бъда разпиляна,
да искам, да търся, да гоня
и да съм безразлична като хвана.

Горя. Пак повтарям - изгарям!
Но  не аз съм въгленът в жарта.
Всъщност твърде стихийна съм, жар няма.
Аз съм феникс, а ти - пепелта.

И в нощи, уж вълшебно притихнали,
угасена изглеждам, нали?
Все тъй отчаяно се търся поискана.
Все искам да се будя от чувства, не от искри.

И понякога изглеждам ти толкова твоя,
забравяш как събирал си ме из пустините.
Не мога. Без огън не мога!
Ще избягам пламенна, преди истински да си ме имал.


02.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...