Забулена Душа
Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад
И цялото ѝ тяло потреперва
И ледено притиска нея –
Душата бледа, неразбрана
Заклещена се озовава в капан
Къде е слънцето в очите
Или звънчетата в гласа
Нима и това ранимо цвете
Вехне преди да дойде есента
А жизнените сокове се стичат
Безцелно в имитация на живот
И в погледа на това момиче
Зейва необятна пропаст
Виждам я притихнала, смирена
Да отброява капките в дъжда
Да гледа празно и отвъд времето
Една душа в забулена снага...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Маркова Все права защищены
