10 нояб. 2017 г., 08:17

Забулена Душа

536 0 3

Забулена Душа

 

Понякога сърцето ѝ се свива

Ей така не сетило любов

Кръвта ѝ луда изведнъж замира

Във вените, пропити с хлад

И цялото ѝ тяло потреперва

И ледено притиска нея –

Душата бледа, неразбрана 

Заклещена се озовава в капан

Къде е слънцето в очите

Или звънчетата в гласа

Нима и това ранимо цвете

Вехне преди да дойде есента 

А жизнените сокове се стичат 

Безцелно в имитация на живот

И в погледа на това момиче

Зейва необятна пропаст

Виждам я притихнала, смирена

Да отброява капките в дъжда

Да гледа празно и отвъд времето

Една душа в забулена снага...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...