Nov 10, 2017, 8:17 AM

Забулена Душа

  Poetry » Other
531 0 3

Забулена Душа

 

Понякога сърцето ѝ се свива

Ей така не сетило любов

Кръвта ѝ луда изведнъж замира

Във вените, пропити с хлад

И цялото ѝ тяло потреперва

И ледено притиска нея –

Душата бледа, неразбрана 

Заклещена се озовава в капан

Къде е слънцето в очите

Или звънчетата в гласа

Нима и това ранимо цвете

Вехне преди да дойде есента 

А жизнените сокове се стичат 

Безцелно в имитация на живот

И в погледа на това момиче

Зейва необятна пропаст

Виждам я притихнала, смирена

Да отброява капките в дъжда

Да гледа празно и отвъд времето

Една душа в забулена снага...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...