Nov 10, 2017, 8:17 AM

Забулена Душа

  Poetry » Other
534 0 3

Забулена Душа

 

Понякога сърцето ѝ се свива

Ей така не сетило любов

Кръвта ѝ луда изведнъж замира

Във вените, пропити с хлад

И цялото ѝ тяло потреперва

И ледено притиска нея –

Душата бледа, неразбрана 

Заклещена се озовава в капан

Къде е слънцето в очите

Или звънчетата в гласа

Нима и това ранимо цвете

Вехне преди да дойде есента 

А жизнените сокове се стичат 

Безцелно в имитация на живот

И в погледа на това момиче

Зейва необятна пропаст

Виждам я притихнала, смирена

Да отброява капките в дъжда

Да гледа празно и отвъд времето

Една душа в забулена снага...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...