27 апр. 2005 г., 14:49

Забързано...

1.2K 0 0
Забързано пристига есента,
припявайки съдбовна песен.
Отнася неусетно любовта
с живота нечий грешен.
Макар и здраво да си я държал,
оплел да си душа и тяло,
а щастието в твоето сърце
вълшебно чувство да е свряло.
И тази есен пълна с мъдростта
позлата скъпа дава на душата.
И вижда ли се края на света
тя пак ще дойде най - богата.
И струва си в последния си миг
през късна, остаряла есен
да изкрещиш с доволен вик:
Живот без обич няма лесен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...