Забързано пристига есента,
припявайки съдбовна песен.
Отнася неусетно любовта
с живота нечий грешен.
Макар и здраво да си я държал,
оплел да си душа и тяло,
а щастието в твоето сърце
вълшебно чувство да е свряло.
И тази есен пълна с мъдростта
позлата скъпа дава на душата.
И вижда ли се края на света
тя пак ще дойде най - богата.
И струва си в последния си миг
през късна, остаряла есен
да изкрещиш с доволен вик:
Живот без обич няма лесен!