В различен сън снощи те видях.
Навярно защото не бях добре заспала?!
Оттогава с мисъл над теб кръжах.
Да те пазя от зло си бях обещала!

Пак там в съня си аз разбрах,
че ти като мене умираш от любовна мъка,
а в очите ти нежността съзрях
и престанах вече да съм сънна.

Нима душата не ми казваше тогаз,
когато с твоята в един миг се сблъска,
но аз почти нищо тогава не разбрах
и отминах без раната й да превържа.

Не се сетих, че може би това е Тя!
Разминах се с теб насън без да се обърна,
но на сутринта вратата си отворих начаса
и зачаках реално да те зърна!