6 дек. 2009 г., 13:27

Зачатие

1.4K 0 18

Заченала съм облак.

Или ято.

Там някъде в представата за синьо.

Там някъде...

в представата за лято.

И много дъжд

със плътност на мастило.

Заченала съм слънце.

Или огън.

Навътре по фунията на мрака,

в представата за тъмно

и дълбоко.

И знаци

с указания да чакам.

Заченала съм хълм.

Или поляна.

В представата за диво

и зелено.

На прага да изчезна

и да няма

следи от мен.

Преди да ме намериш.

Заченала съм мъх.

Или криле.

Там някъде в представата за тихо.

По раните ми -

дъх на ветрове,

които ме отвеждат на закрито.

Заченала съм извор.

Или риби.

В представата за тайна

и за вечност.

Сълзите не болят, а дават сили

да искам. И да бъда.

 И да срещам.

Заченала съм обич.

Или притча.

По устните, смирени да повтарят

представата за голота

и истина.

И смелост

във очите - да забравям.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно е!!!
  • Яко!
  • "Заченала съм обич.
    Или притча.
    По устните, смирени да повтарят
    представата за голота
    и истина.
    И смелост
    във очите - да забравям." !!!


    Липсваш!!!
  • Заченала си цялата Вселена-
    като възможност за добро и прошка,
    които предстоят да са родени
    като една единствена възможност

    Аплодисменти!!!Прекрасна както винаги!
  • !!!
    Минавай по-често!Обичам поезията ти!
    Ще се връщам!Много е хубаво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...