Зачатие
Заченала съм облак.
Или ято.
Там някъде в представата за синьо.
Там някъде...
в представата за лято.
И много дъжд
със плътност на мастило.
Заченала съм слънце.
Или огън.
Навътре по фунията на мрака,
в представата за тъмно
и дълбоко.
И знаци
с указания да чакам.
Заченала съм хълм.
Или поляна.
В представата за диво
и зелено.
На прага да изчезна
и да няма
следи от мен.
Преди да ме намериш.
Заченала съм мъх.
Или криле.
Там някъде в представата за тихо.
По раните ми -
дъх на ветрове,
които ме отвеждат на закрито.
Заченала съм извор.
Или риби.
В представата за тайна
и за вечност.
Сълзите не болят, а дават сили
да искам. И да бъда.
И да срещам.
Заченала съм обич.
Или притча.
По устните, смирени да повтарят
представата за голота
и истина.
И смелост
във очите - да забравям.
© Инна All rights reserved.
