6.12.2009 г., 13:27 ч.

Зачатие 

  Поезия » Друга
975 0 18

Заченала съм облак.

Или ято.

Там някъде в представата за синьо.

Там някъде...

в представата за лято.

И много дъжд

със плътност на мастило.

Заченала съм слънце.

Или огън.

Навътре по фунията на мрака,

в представата за тъмно

и дълбоко.

И знаци

с указания да чакам.

Заченала съм хълм.

Или поляна.

В представата за диво

и зелено.

На прага да изчезна

и да няма

следи от мен.

Преди да ме намериш.

Заченала съм мъх.

Или криле.

Там някъде в представата за тихо.

По раните ми -

дъх на ветрове,

които ме отвеждат на закрито.

Заченала съм извор.

Или риби.

В представата за тайна

и за вечност.

Сълзите не болят, а дават сили

да искам. И да бъда.

 И да срещам.

Заченала съм обич.

Или притча.

По устните, смирени да повтарят

представата за голота

и истина.

И смелост

във очите - да забравям.

 

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??