6.12.2009 г., 13:27

Зачатие

1.4K 0 18

Заченала съм облак.

Или ято.

Там някъде в представата за синьо.

Там някъде...

в представата за лято.

И много дъжд

със плътност на мастило.

Заченала съм слънце.

Или огън.

Навътре по фунията на мрака,

в представата за тъмно

и дълбоко.

И знаци

с указания да чакам.

Заченала съм хълм.

Или поляна.

В представата за диво

и зелено.

На прага да изчезна

и да няма

следи от мен.

Преди да ме намериш.

Заченала съм мъх.

Или криле.

Там някъде в представата за тихо.

По раните ми -

дъх на ветрове,

които ме отвеждат на закрито.

Заченала съм извор.

Или риби.

В представата за тайна

и за вечност.

Сълзите не болят, а дават сили

да искам. И да бъда.

 И да срещам.

Заченала съм обич.

Или притча.

По устните, смирени да повтарят

представата за голота

и истина.

И смелост

във очите - да забравям.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно е!!!
  • Яко!
  • "Заченала съм обич.
    Или притча.
    По устните, смирени да повтарят
    представата за голота
    и истина.
    И смелост
    във очите - да забравям." !!!


    Липсваш!!!
  • Заченала си цялата Вселена-
    като възможност за добро и прошка,
    които предстоят да са родени
    като една единствена възможност

    Аплодисменти!!!Прекрасна както винаги!
  • !!!
    Минавай по-често!Обичам поезията ти!
    Ще се връщам!Много е хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...