6.12.2009 г., 13:27

Зачатие

1.4K 0 18

Заченала съм облак.

Или ято.

Там някъде в представата за синьо.

Там някъде...

в представата за лято.

И много дъжд

със плътност на мастило.

Заченала съм слънце.

Или огън.

Навътре по фунията на мрака,

в представата за тъмно

и дълбоко.

И знаци

с указания да чакам.

Заченала съм хълм.

Или поляна.

В представата за диво

и зелено.

На прага да изчезна

и да няма

следи от мен.

Преди да ме намериш.

Заченала съм мъх.

Или криле.

Там някъде в представата за тихо.

По раните ми -

дъх на ветрове,

които ме отвеждат на закрито.

Заченала съм извор.

Или риби.

В представата за тайна

и за вечност.

Сълзите не болят, а дават сили

да искам. И да бъда.

 И да срещам.

Заченала съм обич.

Или притча.

По устните, смирени да повтарят

представата за голота

и истина.

И смелост

във очите - да забравям.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно е!!!
  • Яко!
  • "Заченала съм обич.
    Или притча.
    По устните, смирени да повтарят
    представата за голота
    и истина.
    И смелост
    във очите - да забравям." !!!


    Липсваш!!!
  • Заченала си цялата Вселена-
    като възможност за добро и прошка,
    които предстоят да са родени
    като една единствена възможност

    Аплодисменти!!!Прекрасна както винаги!
  • !!!
    Минавай по-често!Обичам поезията ти!
    Ще се връщам!Много е хубаво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...