9 окт. 2025 г., 09:57

Зад борда на сигурността

241 0 0

 

З А Д Б О Р Д А Н А С И Г У Р Н О С Т Т А

 

На всички от Господ са дадени

еднакви права в общия старт,

с неограничени възможности за лична изява,

прехвърлящи рамката на "стандартния" шанс

за опознаване спектъра пъстър ,безкраен

на Време Пространството

в една нескончаема,постоянна вълна

на прилив от Най-Мощтни Енергии,

флуктоиращи с ритъма на Мисълта

в Най-Грандиозните Космически Цикли,

движени вечно от Силата на Божествеността.

Изборът остава приоритет

на всяка ново представена личност

в този груб,наш свят от илюзии

за определянето на посоката,

която битието й да осмисли.

Когато "Недостижимите" върхове

лежат покорени в краката ти,

Духът отново завладяващо те зове

за атака към нови недостигнати висини

с предстоящи предизвикателства.

Изключенията на кофти стартовете

си имат много дълга предистория,

в която на личностите "нещастни"

им предстоят доста битки пропуснати

за вътрешно равновесие и смирение

с Надежда в тях Егото да преборят.

 

12.09.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...