9.10.2025 г., 9:57

Зад борда на сигурността

242 0 0

 

З А Д Б О Р Д А Н А С И Г У Р Н О С Т Т А

 

На всички от Господ са дадени

еднакви права в общия старт,

с неограничени възможности за лична изява,

прехвърлящи рамката на "стандартния" шанс

за опознаване спектъра пъстър ,безкраен

на Време Пространството

в една нескончаема,постоянна вълна

на прилив от Най-Мощтни Енергии,

флуктоиращи с ритъма на Мисълта

в Най-Грандиозните Космически Цикли,

движени вечно от Силата на Божествеността.

Изборът остава приоритет

на всяка ново представена личност

в този груб,наш свят от илюзии

за определянето на посоката,

която битието й да осмисли.

Когато "Недостижимите" върхове

лежат покорени в краката ти,

Духът отново завладяващо те зове

за атака към нови недостигнати висини

с предстоящи предизвикателства.

Изключенията на кофти стартовете

си имат много дълга предистория,

в която на личностите "нещастни"

им предстоят доста битки пропуснати

за вътрешно равновесие и смирение

с Надежда в тях Егото да преборят.

 

12.09.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...