Зад един прозорец, там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора - повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема
и без милост да ме лъжат; да ме оковат...
За тях аз винаги държа го в мен затворен,
но надали те някога ще разберат.
© Росица Манолова Все права защищены