22 июн. 2013 г., 19:57

Зад един прозорец

502 0 1

Зад един прозорец, там е свободата моя,

зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.

През него виждам много хора - повече бездушни,

с голям товар от нужди най-ненужни.

Аз не искам техните богатства да приема

и без милост да ме лъжат; да ме оковат...

За тях аз винаги държа го в мен затворен,

но надали те някога ще разберат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Манолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, че и ти гледаш през този прозорец на някои хора, но такава е действителността! Сърдечен поздрав и не отваряй никога този прозорец!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...