22.06.2013 г., 19:57

Зад един прозорец

500 0 1

Зад един прозорец, там е свободата моя,

зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.

През него виждам много хора - повече бездушни,

с голям товар от нужди най-ненужни.

Аз не искам техните богатства да приема

и без милост да ме лъжат; да ме оковат...

За тях аз винаги държа го в мен затворен,

но надали те някога ще разберат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Манолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, че и ти гледаш през този прозорец на някои хора, но такава е действителността! Сърдечен поздрав и не отваряй никога този прозорец!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...