Зад хоризонта
Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая,
пикираха в ума ми с рой мечти.
Летящ Холандец - пратеник на рая,
от космоса до мен се приводни.
И празната палуба ме притегли
с магията си - зов за нов живот.
Пожертвах спомени - нелепи кегли,
повярвал в неизбежния възход.
С пера от птици сътворих поеми,
записвани от залез до зори.
Стотици - като лудостта неземни,
и клади за духа ми - да гори.
Сега съм девственият в блудството си
странник,
разбъркал картите на пустия живот.
Пропуснал ловко непожертван празник,
но от безбрежна пяна сторил брод...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
