Зад хоризонта
Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая,
пикираха в ума ми с рой мечти.
Летящ Холандец - пратеник на рая,
от космоса до мен се приводни.
И празната палуба ме притегли
с магията си - зов за нов живот.
Пожертвах спомени - нелепи кегли,
повярвал в неизбежния възход.
С пера от птици сътворих поеми,
записвани от залез до зори.
Стотици - като лудостта неземни,
и клади за духа ми - да гори.
Сега съм девственият в блудството си
странник,
разбъркал картите на пустия живот.
Пропуснал ловко непожертван празник,
но от безбрежна пяна сторил брод...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
