Зад маската...
Аз се промених,
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр,
сякаш мразя всеки и всичко.
А преди не бях така,
сега съжалението е излишно...
Не търся повод да ви разчувствам,
не искам да съм слабата, която съм сега.
Но не мога себе си на две да пречупя,
когато в душата ми властва нищета...
Аз се промених до неузнаваемост,
сложих маската на лошото момиче.
Сложих я, за да се защитя от самата мен,
а сега на страхливка от сериал приличам...
Грубостта, надменният поглед,
преди не ги познавах...
Но сега всеки като такава ме знае...
Преди никога не се предавах...
Какво ли търся на този свят?
И аз самата не знам.
Имам ли място сред всички души богати?
Където е злото, и аз съм там...
Чувствам се толкова сама,
сама със своята пагубна маска.
Изгубих завинаги любовта,
и сега съм наказана да не усетя вече ласка...
Но така ще бъде,
аз така си избрах сама.
Зад маската на лошата и надменната се скрих,
и съм обречена да се "пазя" от любовта...
От другата страна на маската съм аз,
а там, само черно и студено...
Нямам смелост да те помоля за прошка пак,
когато сърцето ми е заледено..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
